Публикувано на 27 януари 2021 г.
Insta историяВ продължение на няколко месеца, на всеки две седмици, ще виждате на Mademoisell портрети на Instagrammers и Instagrammers , които може да знаете или да не знаете.
10 личности, които не са непременно звезди от Instagram, а просто прости хора, с преобладаващо преживяване, с послание, което да разберат, или оригинално съдържание, което да се предложи.
Кои са те зад харесванията и Ks на социалната мрежа ? Как са стигнали там? Какво е тяхното послание?
Ще се опитам да прегледам тези 10 портрета, за да ви накарам да го откриете и може би ще ви накара да искате да ги следвате.
Но преди всичко, надявам се, да ви накара да искате да се утвърдите и да се изразявате свободно , като тях и тях!
Намерете вече публикуваните портрети
- Роро Силният, вече квадриплегик, говори за радост, мъжество, любов ...
- Анджело от @balancetapeur, уязвимо НЛО от Instagram
- Открийте @lafillequiadestaches, търговец на любов към инста
- Когато борбата с рака вдъхновява ангажирана марка
- Защо нарушавам табуто за асистирана репродукция в Instagram
- Чернокожи, имигранти, инвалиди ... Имах толкова много причини да си объркам живота!
- Татуирам „3D“ зърна, смесвайки изкуство и самочувствие в Instagram
- Romain Costa освобождава гласа на LGBT + общността в Instagram
- С Make My Lemonade възпитавам радост в Instagram
Ако сте оценили тези портрети и ценностите, предадени от тези жени и мъже в Instagram, ще се срещнем в сайта No Pressure by Instagram, очаква ви изненада!
Искрящо. Предприемач. Забележително.
Гаел е една от фигурите на позитивното движение на тялото и дори можем да кажем, че тя беше един от предшествениците, когато започна да пише в блогове преди повече от 12 (!) Години.
Тя е на 37 години, произхожда от Бенине, израснала е в Сенегал и е учила право в Северна Франция, преди да пристигне в Париж.
Създател на интернет съдържание, блогър, моден дизайнер за жени, които имат форми ...
Гаел ми разказа за малка част от живота си като чернокожа жена, която се облича в размер 56, и влиянието на дрехите и интернет върху нейното приемане на себе си .
Африканските корени на Гаел Пруденсио
Родителите на Гаел са бенезийци, но израснаха и живееха в Сенегал и същото важи и за нея:
„Дълго време аз самият считах, че съм по-сенегалец от бенинеца.
Докато не открих Бенин, когато създавах моята марка дрехи: беше доста инициативно пътуване да се върна там.
Пристигнах във Франция на 18, когато завърших гимназия, за да продължа да уча право. Настаних се в Дуей в Нор-па дьо Кале и останах на север 7 години.
Момиченце, не знам какво точно исках да направя по-късно, просто знам, че в един момент си помислих, че искам да бъда съдия за непълнолетни .
Вероятно защото родителите ми се разведоха и бях убеден, че съдията за непълнолетни е този, който се занимава с раздялата (когато изобщо не). "
И накрая, след като е учила социално право и е работила няколко години в човешките ресурси, Гаел решава да се отдалечи малко от полето, за да си изкарва прехраната като активист:
„Смешното е, че на английски казваме„ застъпник “, за да говорим за вземане на позиция, за активист.
Дори и да не работех в закона, небрежно се придържах към това нещо на адвокат в сравнение с това, което казвам за тялото положително.
Когато завърших магистърската си работа, темата, която избрах беше: Тежестта на изявите в професионалната среда: затлъстяването източник ли е на дискриминация?
Трябваше да се изразя по този въпрос още по това време, но той беше много малък, много млад.
Днес имам платформа и на нея говоря за няколко души, защото небрежно не го правим толкова много.
Много жени, които се застъпват за позитивното тяло, са били невидими и продължава да има много агресия относно външния вид на различни хора.
Така че в крайна сметка, като вземем думата и остана, това ме кара да бъда на страната на адвоката. "
Напускането на Сенегал също означаваше Гаел да се откъсне малко от скромността на африканската култура, в която тя в крайна сметка се почувства тясна.
За да се изрази най-накрая, отворете се, говорете за интимни теми, които преди това са били табу за нея.
С почти 43 000 абонати в Instagram, нейния блог и нейната марка, Gaëlle сега изкарва прехраната си от своята дейност в интернет.
Но между 20-годишната млада жена, която кацна във Франция, и самоуверената шефка, поканена в Елисейския дворец в събития за африканските диаспори, има доста път.
Модата, вектор на комплекси и самочувствие за Гаел Пруденсио
Модата, Интернет и всичко, което обхваща, бяха терапия за Гаел.
От нейното тегло, срамуване на тялото и грософобия, която е претърпяла, са довели първите й стъпки в интернет:
„Винаги съм диетил много, тъй като бях на 12 и дори преди това. Правих много йо-йо и около 20-годишна възраст си мислех, че не работи.
Опитах се да загубя, взех го отново, не знаех защо ям, защо не се получи, когато имах воля ...
Така че в един момент си помислих, че би било добре да го направя по друг начин и просто да се приема такъв, какъвто съм , включвайки факта, че може би това е просто моят тип тяло.
Когато виждам семейството си от страна на баща ми, чичовците и лелите ми са доста високи и дебели, затова си реших да спра да се боря с природата си.
И в този момент разбрах, че това, което наистина ми създава проблеми с теглото ми, е да мога да се облека .
Погледът на другите към мен беше труден за управление.
Всичко това се случи точно когато интернет започваше да се развива, затова отивах там да търся къде да се облека, къде да намеря хубави дрехи плюс размер, в които да се чувствам добре ...
И попаднах на общности онлайн, където имаше жени, които бяха едновременно дебели и красиви.
Не беше противоречиво, не бяха красиви „за дебелите хора“, а просто красиви, точка .
Те публикуваха тоалети за деня, много снимки и имаше много доброжелателност в коментарите.
Също така исках да имам такъв вид доброжелателност, каквато не бях имал в училище и в обкръжението си.
Имах нужда от тези неща и небрежно от такова одобрение. Да видя, че има хора като мен, които са добри в себе си, ме накара да се почувствам добре.
Пуснах първата си снимка на 22 октомври 2007 г. в блог, който създадох чрез платформа, Vive les rondes, която помага на много жени.
И докато продължих , започнах да документирам пътуването на млада жена, която се научи да се приема чрез дрехи .
Направих много празни дресинги, портмонета за дрехи, споделих съвети, как да се облека в плюс размер ...
Благодаря на всичко, което срещнах жени, които се справяха добре с наднорменото си тегло, които имаха напълно нормален живот, които не бяха тези, които често представяхме в медиите.
Всичко това наистина подправи моята идентичност и моето място в обществото по отношение на тялото ми и не само. "
Обличането отдавна е синоним на мъка за Гаел. От това препятствие се роди нейното разстояние от света на модата:
„Любовта ми към дрехите дойде с блога, с това желание да се обличам. Преди не можех да намеря дрехи според размера си, това беше кавга.
Нося размер 43 например и си спомням как прекарвах часове на пазара в Дакар с майка си, търсейки дори чифт маратонки ...
Обувките на момиченце на моята възраст не съществуват в моя размер. За да обуя обувките си, да ме облека, всичко беше сложно .
В противен случай щях да отида при шивача, но никога не съм имал малките рокли в началото на учебната година като всички останали.
Изведнъж малко бях загубил интерес към дрехите и именно чрез създаването на блога той се върна. Исках да се чувствам красива, да намеря нещо привлекателно за мен.
Открих, че дрехите могат да добавят онова малко допълнително нещо, което с човек може да изрази себе си, да изрази своя стил, своята идентичност, своите желания, настроение. "
И все пак Гаел израства в среда, в която модата има важно място:
„Модата също винаги е била малка част от живота ми, тъй като майка ми дълго време беше шивачка , така че тя ни ши дрехите.
Понякога виждам дрехите, които тя е направила за нас ... тя е използвала един и същ плат за брат ми, голямата ми сестра и мен, така че всички имахме едни и същи дрехи!
И тя харесваше да има пришити бонбонени бутони.
Голямата ми сестра също, която почина, когато бях на 12, мечтата й беше да стане дизайнер.
Тя беше много креативна, правеше дрехи за плетене на една кука, ходеше в магазини за спестовност, персонализираше дрехи и т.н.
Така че винаги е било там. Но по-късно направих собствено обучение. "
Говорете за позитивното тяло, когато сте черна и дебела жена във Франция
От любопитство попитах Гаел дали е виждала разлика в очите на другите между живота си във Франция и детството и юношеството си в Сенегал:
„Разликата е, че когато живеех в Сенегал, единствената ми разлика беше да съм дебела.
Quand je suis arrivée en France, j’ai découvert une autre différence dont je n’avais pas du tout conscience, c’est que je suis une femme noire.
Je dis souvent que j’ai découvert en France que je suis noire !
En plus moi je cumule : je suis une femme, je suis noire, je suis grosse, j’ai les cheveux crépus, c’est beaucoup d’un coup.
Moi quand je sors de chez moi, je suis Gaëlle, point. Mais quand j’arrive dans les transports je réalise qu’on me regarde.
Pendant très longtemps je voyais mal ces regards-là, je me disais qu’on me jugeait parce que j’étais différente, que les gens avaient forcément un regard malveillant.
En fin de compte aujourd’hui quand je constate qu’il y a ce regard sur moi, la première chose que je me dis c’est qu’ils sont surpris, parce que mine de rien, des comme moi, ici il n’y en a pas beaucoup.
La différence je l’ai vu là, dans tout ce que je représente et qu’on n’a pas l’habitude de voir dans l’espace public français. »
Le body positive , on en entend beaucoup parler depuis quelques années. C’est presque devenu une mode, mais pour Gaëlle, ambassadrice de ce mouvement depuis plus de 12 ans, c’est pour le mieux :
« Parler d’acceptation de soi, c’est ce que j’ai toujours fait, depuis que j’ai commencé, et ça a vraiment été un chemin.
Ce qui est important pour moi c’est de montrer que ce n’est pas un truc qui est inné d’apprendre à s’accepter, s’aimer, prendre confiance en soi.
C’est comme un muscle qu’on doit tout le temps travailler. Pour moi le body positive c’est s’accepter, mais aussi accepter les autres.
C’est assez difficile pour moi d’entendre quelqu’un qui se dit body positive mais qui n’arrive pas à voir la beauté dans tous les corps.
Moi c’est vraiment sur ça que je m’exprime, le fait qu’on est toutes et tous beaux, mais qu’il y a des personnes qui sont plus au courant que d’autres.
Et à partir du moment où on arrive à intégrer qu’on est beau, s’ouvre un grand boulevard, et on est libéré d’un truc, on peut avancer sur d’autres sujets.
Je suis très contente que le thème soit maintenant dans toutes les bouches, et parfois repris de façon assez maladroite dans le marketing.
C’est important qu’on puisse avoir des phénomènes de mode, qui vont permettre que les conversations entrent naturellement dans nos vies.
Je pense qu’il y a 5 ans, on ne m’aurait jamais vue sur une campagne pour MAC par exemple, et aujourd’hui j’ai déjà fait plusieurs opés avec cette marque.
On n’aurait pas vu une fille comme moi avec mes dents du bonheur dans une pub.
Donc c’est bien qu’il y ait cette conversation, et au fur et à mesure j’espère que ça deviendra normal, et qu’on n’aura plus besoin d’étiquette.
Mais pour l’instant il le faut, il faut qu’on le rappelle, parce que derrière nous il y a plein de petits jeunes qui ont besoin qu’on leur donne les armes. »
S’engager pour la mode grande taille en créant sa marque de vêtements
Il y a deux ans, Gaëlle a créé sa marque de vêtements en wax, Ibilola, qu’elle voit comme son engagement pour la mode grande taille, et qui représente énormément pour elle :
« Ibilola c’était le nom en Yoruba de ma grande sœur qui est décédée. Cette marque c’est d’abord un hommage à elle et à cette volonté qu’elle avait d’être designer.
Le jour de son enterrement, une de ses amies a lu un texte et a dit « je garderai toujours l’espoir de m’habiller en Prudencio un jour ».
Ma marque est symbolique par rapport à ça.
J’ai choisi le wax parce que c’est un tissu super coloré, avec lequel on ne passe pas inaperçu.
J’aime bien dire que je prends position avec mes choix vestimentaires, et quand on porte une pièce Ibilola, on dit aux autres qu’on est là, qu’on ne peut pas nous louper, même si on essaye de nous rendre invisible.
Ibilola est aussi pour moi une opportunité de pouvoir mettre en avant la créativité africaine. Je crée mes collections au Bénin, je travaille avec un atelier où il n’y a que des femmes, je booste le continent comme je peux.
J’ai lu un jour que on n’a pas besoin de vivre sur le continent africain pour pouvoir l’aider, le plus important, c’est de travailler pour lui.
Donc voilà, je fais des ponts entre toutes mes vies, parce que c’est vraiment mon histoire qui est transmise comme ça, grâce à Internet. »
Se rapprocher de sa communauté grâce à Instagram
Son inscription sur Instagram fin 2021 lui a permis de toucher absolument toutes les catégories de personnes, et de sortir du microcosme de la plateforme Vive les rondes .
Gaëlle est notamment à l’initiative du hashtag #FrenchCurves depuis 2021, qui réunit une communauté de femmes qui conjuguent le style et la beauté au pluriel.
Elles partagent régulièrement leurs looks avec le hashtag, et il y a aussi des thèmes de challenges où chacune peut soumettre un look.
L’idée est d’inspirer les autres et montrer que la mode n’a rien à voir avec une histoire de taille : un challenge body positive pour donner une vision positive des corps différents dans l’espace public.
Au moment où j’écris, ce hashtag contient plus de 34 500 publications !
Grâce à l’immensité du réseau social, Gaëlle envoie aujourd’hui ses pièces Ibilola jusqu’en Chine et en Arabie Saoudite. S’inscrire sur le réseau social l’aide aussi au quotidien à se rapprocher de sa communauté :
« Quand je me suis inscrite sur Instagram, c’est encore un autre monde qui s’est offert à moi, parce que pour le coup je touchais des gens qui venaient vraiment de partout.
C’est ce qui est génial, il n’y a pas de frontière, je peux toucher n’importe qui.
Instagram m’a aussi permis d’être plus proche de ma communauté, parce qu’avec le blog, au fur et à mesure des années malheureusement, il y a moins de gens qui lisent.
Les photos et les stories notamment m’ont permis de pouvoir partager, mais aussi échanger.
Обичам да правя анкети, да задавам въпроси, тогава осъзнавам защо хората ме следват, това ми позволява да мога да измервам температурата. "
Гаел е вярна на себе си, предавайки мислите, пътя си и увереността си в интернет повече от 12 години ... и не е готова да спре!
