Преди това на # 62 дни: Защо се опитвам да бъда по-продуктивна?
От няколко дни обмислям как да се изслушам по-добре. Така че беше очевидно, че се интересувам от моя език. В края на краищата най-лесното слушане е следното: какво казвам, какво означава и какво казва за мен?
Но когато се слушам - или по-точно, когато се слушам отново в подкаст, във видео -, забелязвам многото си езикови потрепвания.
Остави за безмилостна и необходима самокритика.
Tic de langue insup n ° 5: "вид"
Направо вдъхновен от „харесването“, което американците • използват прекомерно, за да прекъсват изреченията си, аз използвам „жанр“ като добре маркирана запетая.
Като когато искам да дам пример или да демонстрирам нещо. Но като жанр не знам дали мисълта ми е като пример или аргумент, преди това поставих „жанр“, за да се класирам.
И това е целият проблем с този изключително замърсяващ израз: поради липса на закаляване (тъй като „полът“ не добавя нюанс), той разрежда това, което имам да кажа.
Поставям „жанр“ в изреченията си, защото не отделям време да мисля, да изграждам мислите си и да развивам своята гледна точка с яснота и последователност.
Този тик ме освобождава от усилието за яснота, тъй като разбирате, не казвам ТОЧНО това, казвам ЖАНР. Вземете това, което трябва да вземете, остатъка изхвърлете.
Какво казва това за мен? Интелектуален мързел. Съвсем просто мързел, освен това: сякаш докато говорех, върнах чернова, вместо да се препрочитам и да се погрижа за израза, преди да върна копието си.
Tic de langue insup n ° 4: "в режим"
Винаги е превод на американското „подобно“, което има предимството в сравнение с „жанра“ да донесе допълнителна точка на прецизност: „в режим“, то е „в такава и такава парадигма“.
„Казах си, че можем да приемем тази статия в режим на хумор“, това би означавало на съгласуван език: бихме могли да пренапишем тази статия, като изберем хумористичен ъгъл.
Обърнете внимание на разликата между двата примера по-горе. Наистина не е море за пиене, но трябва да повярвате, че това са 4 думи твърде много за моя ум, който предпочита да обобщи това твърдение с готовия израз „на мода“.
Тогава върхът на интелектуалния мързел е асоциацията с „жанра“. Експонат номер 1:
" Бях в спокойна мода ."
Убий ме.
Какво казва това за мен? Нямам представа за какво говоря. Не само моята точка е неясна, но и не мога да я контекстуализирам правилно.
Tic de langue insup n ° 3: "paltime"
Говорих за това в разсъжденията си относно производителността: моята склонност да отговарям „палтайм“ (устно или писмено) издава за мен две състояния на нещата.
Първата е неспособността ми да налагам собствените си ограничения. Ако единствената ми линия на защита е да отговоря "нямам време" (като издувам срички, защото КОЙ ВЗЕМЕ ВРЕМЕТО?), Това е така, защото се оставих да бъда затрупан от неприоритетни задачи или искания.
Второто състояние на нещата следва от първото: това е моята хронична неспособност да определя приоритетите си , каквито и да са те. Което ме кара да се подчиня на графика си, следователно да защитавам последните му безплатни кутии с този израз, очевидно досаден за тези, които се оказват да го получават.
Какво казва това за мен? Че трябва да съм наистина жалко организиран, ако дори нямам време да направя правилно изречение, когато някой ми зададе въпрос.
Tic de langue insup n ° 2: "всъщност" (и основно)
Преди казвах „внезапно“ много като свързваща дума, но това ме накара толкова бързо да се напия, че вместо това бързо приех „всъщност“.
Което ме кара да започвам повечето си изказвания с „всъщност“, включително в средата на изречение.
Като стана дума за това, ето едно чудесно предложение за игра за пиене: гледате повторението на моето пребиваване в „Хиляда и един живот“ и всеки път, когато казвам „всъщност“, изпивате шот.
Обърнете внимание на часовия код на вашата алкохолна кома в коментарите !!! (ОБСЪЖДАМ, а, злоупотребата с алкохол е опасна за вашето здраве, консумирайте умерено.)
Какво казва това за мен? Че не вярвам на мненията си, защото винаги чувствам нужда да се върна към фактите или към основите („основно”).
Искам да направя крачка назад, да дам перспектива на моята точка, но вместо да докарам тази контекстуализация, аз апелирам към фактите.
Какви факти? Какви „основи“? Никой никога няма да разбере. Но продължавам да крия мислите си зад себе си, както дете се крие в полите на майка си.
Каква интелектуална смелост !!! (Не).
Tic de langue insup n ° 1: "insup '" (и JPP)
INSUP, съкращение от „неподходящ“ и JPP, съкращение от „Не мога повече“, което използвам по същите същите (лоши) причини като „paltime“.
Какво казва това за мен? Че това съм аз, който съм инсуп. Че не съм изненадан, ако другите са уморени от устните ми съкращения ...
Какво казват всички мои езикови потрепвания за мен
Че ми липсва самочувствие. Защото в противен случай аз също бих имал доверие в идеите си, затова бих използвал ясен и уверен език, за да ги изразя.
Моите разсъждения биха били твърде ценни за мен, за да рискувам да ги повредя с подобни объркани и неподходящи изрази.
Всички тикове, които използвам, допринасят за стандартизиране, за изтриване на грубостта на мисълта ми, за да я направя по-съобразена със средното.
Много хора злоупотребяват с тези тикове, нормално е да ги хвана в процеса, нали?
Ами не. Избирам си думите . И трябва да ги избирам по-внимателно, ако искам речта ми да бъде чута, изслушана, уважавана.
Тъй като няма по-инсуп от момиче, което се появява там, в режим на натура знам за какво говоря, а всъщност тя говори толкова зле, колкото всички останали. JPP сериозно, палтайм за тази глупост.
Следващо четене след # 62 дни: Желанието и необходимостта от учене, можете ли да научите?
