Позволете ми да започна тази статия с признание, което може да накара някои хора да ме смятат за лоша феминистка.
Аз абсолютно НЕ съм активист акаунт в социалните мрежи. Независимо дали става въпрос за феминизъм или нещо подобно - аз просто поддържам няколко последователности около мъжествеността, защото темата рядко се обсъжда.
Това решение е мотивирано от два фактора:
- Очевидно имам работа, която ме кара да съм в течение на феминистките новини по време на работното си време
- И преди всичко, ДЕПРЕСИРА ме дълбоко да чувам за социалната борба през цялото време
Феминистки активизъм в интернет и аз
Не винаги съм имал този „навик“ в Интернет, далеч от него: в началото на моето „феминистко пробуждане“ следвах много сметки по този въпрос.
По това време това се правеше повече в Twitter, отколкото в Instagram; моят график беше пълен с активисти, често доброволци, които прекарваха дните си в разговори за феминизма.
Но в крайна сметка ме измори напълно .
От една страна, защото вътрешните войни в движението ме отегчават и нараняват, от друга, защото ... ами ... новините често не са много щастливи, а.
Добрата новина на феминизма на Esther Reporter не съществуваше, гневът беше навсякъде. Лично аз не обичам да се сърдя; не емоцията ме мотивира, а напротив, изтощава ме.
Така че направих много почистване в моята последователност и се оправих. Не съм по-малко феминистка, просто съм по-малко уморена.
„Депресиращите“ феминистки акаунти в Instagram
Това пролетно почистване се проведе преди няколко години. Оттогава феминисткият активизъм в Интернет не спира и за щастие!
По-конкретно, той получи формата на това, което наричам „депресиращи феминистки акаунти в Insta“ , които са многобройни и имат, трябва да се каже, голям успех.
От @tasjoui (за сексуалните неравенства) до @taspensea (за психическо натоварване) чрез @noustoutesorg (от едноименната асоциация), тези акаунти растат като гъби ...
И все още не следвам нито един. Защото те споделят най-вече отрицателно съдържание: свидетелства за претърпено неравенство, сексуално насилие, уличен тормоз, фигури на феминициди и т.н.
Полезността на „депресиращите“ феминистки акаунти в Instagram
Искам да бъда ясен: разбирам, че тези акаунти не са създадени с намерение да депресират феминистките!
Те имат за цел преди всичко да подчертаят реалност, често пренебрегвана и отричана , тази на все още широко разпространения сексизъм, който наранява и убива жените всеки ден, във Франция и другаде.
По никакъв начин не отричам тяхната медийна полезност ... от друга страна се чудя за интереса да ги следваме, когато човек вече е малко запознат с феминизма.
Лично аз съм със значителна доза шум, който ми водят подобни сметки, особено ако се появяват в личния ми канал, между видео на коте и снимка на палачинки.
Но както казвам, тези сметки получават много последствия, включително от млади жени феминистки като мен.
Затова реших да помоля общността на Mademoisell да ми обясни малко какво им носят „депресиращите феминистки акаунти в Insta“ .
Получих много отговори и съм много благодарен! Ето какво ми казахте за вашия отчет за този тип акаунти.
Следвайте феминистки акаунти в Instagram за информация
Много от вас ми казаха горе-долу същото като тази 20-годишна госпожица:
„Започнах да се наричам феминистка не много отдавна, може би година (…)
Когато създадох своя акаунт в Insta миналата година, това беше възможност за мен да науча много неща на това ниво и да осъзная много проблеми, за които изобщо не бях наясно.
Спомням си, че започнах да следвам Iréné, @irenevrose (защото между другото я бях виждал на mademoisell: беше прекарала период без периодична защита).
Малко по малко това ме доведе до други сметки, които тя цитира или които ми бяха препоръчани.
По това време следването на всички тези сметки беше начин за мен да се информирам и да разбера всички въпроси, свързани със сексизма.
Дори днес тези сметки ми позволяват да бъда информиран за проблеми, които основните медии не отразяват. Така че, разбира се, често е трудно, насилствено, но е и реалността, която е такава. "
Феминистка информация, твърде често отсъстваща от масовите медии: това е, което ви мотивира да следвате този вид сметки.
И мога да разбера това, защото наистина насилието над жени, сексизмът като цяло, постепенно излиза на преден план, но все още има някакъв път.
Следвайте феминистки акаунти в Instagram, за да останете бдителни
Не забравяйте всеобхватността на сексизма и борбата, която предстои да се води, ето още една причина, поради която следвате феминистките сметки.
Между другото, Шарлот ми обяснява:
„В живота си (частен и професионален) имам много малко опит със сексизма или други феминистки проблеми.
Очевидно има, нищо не е „перфектно“ и не знам дали моята по-скоро положителна природа е тази, която се заема, но аз се чувствам доста добре от тази страна (...)
Така че тези разкази ми позволяват да върна крачка в реалността на много жени във Франция и по света, да остана отворена и чувствителна към феминизма, да ме информирам за напредъка или не за някои неща.
Мисля, че без да бъдем обзети от депресивни новини, е важно да останем свързани с реалността , да виждаме отвъд собствения си кръг, да се опитваме, в моя мащаб, да участваме във феминисткото движение! "
Разбирам какво означава Шарлот, особено след като и аз съм в същото положение като нея.
С малко късмет и много бдителност изградих безопасна среда: моите приятелки, колегите, гаджето ми са феминистки.
В публичното пространство имам впечатлението, че изпитвам по-малко уличен тормоз, виждам как табуто на женската коса намалява, накратко, аз съм доста тих.
Но моето малко балонче не е реалността на всички , далеч от него. И наистина е много важно да запомните това!
Следвайте феминистки акаунти в Instagram, за да подхранвате гнева
Тези сметки са депресиращи, да. Но те също са много често начин за изразяване на гняв, ярост срещу патриархалната система.
Обясних ви го по-рано, гневът за мен не е движеща сила и никога не е бил. Но това не е така за всички! Наоми ми пише, например:
"Следя няколко феминистки сметки" от отдела ", които ме призовават да поръчвам всеки ден.
Напомня ми за ужас, несправедливост, мълчанието на основните медии, на политиката, на държавата, липсата на административна или дори лична и интимна подкрепа.
Следвам ги, защото те ме бунтуват. И не искам да забравя тази ярост . Искам да го знам, да го идентифицирам и контролирам.
Именно тя ми дава смелост да продължа да повишавам осведомеността сред хората, които срещам и срещам.
Именно тази ярост ми дава смелост да се намеся, когато видя момиче да се ядосва в бар, в метрото или на улицата.
Именно тази ярост ми позволява да върна приятели на тяхно място, без да се страхувам да не ме изпратят след това. "
Склонна съм да виждам гнева като вид „фаза“ във феминистката ангажираност. Момент от много „червено хапче“ от Matrix: изведнъж виждаме сексизъм, навсякъде, през цялото време. И това ни ядосва.
Но осъзнавам, че тази визия е съвсем моделирана на моята собствена (негативна) връзка с тази емоция. Преди бях ядосан; сега съм щастлив, че няма да съм повече, дори ако, разбира се, понякога съм бунтуван, възмутен.
Има феминистки, които провеждат кампании от години, десетилетия и все още са ядосани, както в първия ден. Може би в техните очи е основното гориво да не се откажат, да продължат да се борят?
Следвайте феминистки акаунти в Instagram, за да се биете заедно
Suivre ce genre de comptes, c’est aussi, pour beaucoup d’entre vous, une façon de montrer votre soutien, d’apporter votre pierre à l’édifice.
Vous avez d’ailleurs été nombreuses à saluer le courage et la ténacité des personnes parfois anonyme, souvent bénévoles, qui sont à l’origine de ces initiatives.
Un engagement qui n’est pas sans conséquences pour la santé psychique, comme l’a illustré Anaïs Bourdet, de Paye ta Shnek, au moment où elle a arrêté d’alimenter son compte.
« J’ai, je crois, toujours été honnête avec vous alors je vous dis les choses telles qu’elles me viennent : je n’en peux plus. Je n’y arrive plus.
Je n’arrive plus à lire vos témoignages et à les digérer en plus des violences que je vis dès que je mets le pied dehors.
La colère que j’ai accumulée en presque 7 ans me bouffe et me pousse à réagir quasi systématiquement, et la plupart du temps, ça ne fait qu’envenimer la situation.
Je suis la meuf de PTS, je ne m’autorise pas à laisser passer les choses, car après tout, si même moi je ne réagis pas, qui le fera ?
Et ce rôle-là, je n’en veux plus. Je n’ai pas ou plus les épaules, je suis épuisée et, honnêtement, terrorisée. »
Pour soutenir ces femmes de l’ombre qui passent des heures à ratisser infos déprimantes et témoignages atroces, vous posez un like , vous allez follow , en geste de sororité, afin qu’elles se sentent moins seules.
Les dérives des comptes Instagram féministes « déprimants »
J’aimerais, après ces explications, transmettre la réponse d’une lectrice qui m’a parue essentielle, car elle aborde un sujet plutôt tabou : celui de la toxicité qui peut exister dans le milieu militant.
Cette mademoisell a fini par se désabonner de ce genre de comptes, et elle me dit :
« C’est super que tu en parles parce que ça faisait justement quelques semaines que c’est quelque chose sur lequel je réfléchissais beaucoup.
J’avais fini par me désabonner de ces comptes qui me culpabilisaient, ou m’attristaient sans que je ne m’en rende compte.
Déjà, les comptes que je ne suis plus sont les témoignages (de viols, de harcèlement, de remarques sexistes… ), même si je trouve ça bien qu’ils existent, car ça permet à chacun de s’exprimer où se reconnaître, et de montrer que le sexisme est réel et quotidien.
Cependant, je ressors de ce genre de compte, après avoir lu quelques témoignages, déprimée comme jamais et n’ayant plus vraiment confiance dans le monde.
Les autres comptes qui m’attristent sont ceux ayant une vision très précise et politique du féminisme.
Comme le féminisme libertaire, avec lequel je suis d’accord d’ailleurs, mais je parle des comptes pour lesquels tout le reste est du faux féminisme, ce avec quoi je ne suis pas d’accord.
Pour moi, c’est la diversité du féminisme qui fait sa force, et ces comptes pratiquent beaucoup la cancel culture : si on n’est pas assez écolo on n’est pas féministe, telle actrice n’est pas vraiment féministe…
Ils critiquent souvent tout. C’est-à-dire que soit on est féministe dans la version la plus radicale du terme, soit on ne l’est pas.
Certains sont un peu paradoxaux, puisqu’ils se revendiquent comme « mauvaises féministes », pour montrer qu’il n’y pas de bonne façon d’être féministe, mais critiquent les autres formes de féminisme.
Pour finir, ce qui est déprimant c’est aussi les comptes qui culpabilisent.
Comme si, si on ne s’épuise pas à créer des associations, organiser des marches, créer des contenus féministes, on n’était pas légitime…
J’ai vu passer plusieurs posts le 8 mars qui disaient qu’aller aux manifestations n’était pas suffisant, et ça m’a vraiment rendue triste cette façon de se comparer.
Les gens derrière ces comptes sont vraiment révoltés, en colère, ce qui est tout à fait légitime mais donne un arrière-goût de pessimisme quand même.
Au final, je pense que c’est très bien que ces comptes existent, ils sont utiles et partent d’une bonne intention, mais qu’il faut y prendre ce qu’on a à y prendre et ne pas se laisser gagner par la culpabilité ou le découragement. »
Ce sentiment rejoint celui dont je te parlais dans mon intro : ma lassitude envers les guerres intestines qui a fini par me dégoûter du militantisme sur Twitter.
Bien sûr qu’il existe plusieurs courants dans le féminisme, et c’est d’ailleurs tant mieux - ainsi, chacune peut trouver celui qui lui correspond !
Mais je suis toujours attristée, dégoûtée de voir la condescendance voire la violence dont certaines militantes peuvent faire preuve envers leurs « alliées » qui ont pour seul tort de militer différemment.
Où trouver du féminisme positif ?
Je ne vise pas, avec cet article, à encourager l’ unfollow de ce genre de comptes. J’ai même appris beaucoup de choses sur vos motivations !
Mais je me dis que s’il est facile de trouver moult contenus déprimants sur les réseaux sociaux, il l’est moins de dénicher du positif.
Ce n’est pas un hasard : l’indignation est un vrai facteur de viralité sur Internet. Un post du seum sera amplement relayé par rapport à une bonne nouvelle.
Si tu veux mettre un peu d’optimisme dans tes feeds , tu peux donc :
- Suivre Esther Reporter sur YouTube et Instagram
- Suivre mademoisell
- Lire et partager cet article : Comment arrêter de s’énerver sur Internet
- Suivre Les Internettes, l’asso qui met en avant les femmes de YouTube
- Suivre L’Importante, plusieurs fois cité comme un compte plutôt positif
- Si tu parles anglais, t’abonner à l‘excellente chaîne YouTube ContraPoints
N’hésite pas à enrichir cette liste (un peu pauvrette) dans les commentaires, je n’attends que tes recommandations !
