Публикувано на 10 май 2021 г.
"Ние не наследяваме Земята от нашите предци, ние я заемаме от нашите деца."
Тази красива максима трябва да ни напомня за отговорността, поета от всички нас: тази за грижливо отношение и уважение към природните ресурси, които не са нито безплатни, нито неограничени.
Просто не плащаме директно разходите за потреблението си и че границите ще бъдат достигнати в бъдеще, което е опасно близо.
Но тази поговорка предполага, че Земята принадлежи на нас. Тъй като го заемаме, щяхме да го завладеем?
Ами ако планетата никога не ни е принадлежала и ако всъщност сме били само нейните милиарди наематели?
Какво ще стане, ако стопанинът на Земята иска да си върне собствеността, защото договорът ни за наем ще изтече?
Това е хипотезата, която Николас Мейрие поставя в новия си спектакъл „Състояние на помещенията“ , който в момента играе в Париж в четвъртък, петък и събота от 20:00, в Palais des Glaces.
На сцената създателят на La Barbe влиза в ролята на извънземен агент за недвижими имоти. "Zgck" работи в Planète Immo и той получава обаждане от собственика на Земята.
Следователно се пристъпва към призоваването на хората да извърши инвентаризацията на осветителните тела на изхода на Синята планета. И най-малкото, което можем да кажем е, че МНОГО ни е забранено да възстановим депозита ...
Складова наличностМожете да намерите Nicolas Meyrieux на сцената, в Inventory , новото му шоу.
Изпълнява се в четвъртък, петък и събота от 20:00 в Petit Palais des Glaces , до 30 юни.
Не се мотай, за да грабнеш местата си!
Между надеждата и цинизма, Инвентарът прави равносметка на нашето положение и ни поставя до стената, без да се влива в морални уроци.
Как се справихме в такава ситуация? И, което е по-интересно, как да излезете от него?
Без да казвам повече за съдържанието на този отрезвяващ единствен етап и който мога да ви препоръчам само, исках да споделя тук какво ме вдъхнови този въпрос за състоянието на нещата.
Собственик, губиш хладнокръвие
Ние се държим на Земята като завоеватели, покровители на онези места, чиято враждебност ни припомня периодично, според метеорологичните явления, над които нямаме контрол.
Оспорването на тази хипотеза, според която притежаваме планетата, би могло да ни накара да преосмислим изцяло отношението си към ресурсите и най-вече отношението си към другите.
Ние сме съквартиранти, по съперници
Сега ни възприема като огромен съквартирант, където всеки би имал правото колкото другите да ползват кухнята, да заемат пода на хладилника и никога няма да има никаква легитимност да се позовем на „бях там“. преди ".
При съквартирант никога не ограничавате достъпа до общите части на току-що пристигнал човек под предлог, че старейшините са били там преди.
Защо, на Земята, приемаме приватизацията на ресурси, присвояването на общи ресурси от народите или правителствата, установили своите квартали по тези места?
Ако всички сме съквартиранти на Земята, в наш интерес е да споделяме, да живеем заедно и да не се държим така, сякаш сме съперници.
Ще ми кажете, някои атмосфери на съквартиранти приличат повече на Студена война, отколкото на хипи лагер, разбира се.
Но точно това са апартаменти, в които атмосферата не е много дишаща ... Опитваме се да излезем от нея или да изхвърлим токсични елементи ...
В съвместния живот съществува идеята за култивиране на хармония като фактор за подобряване на качеството на живот.
Всички бихме се възползвали от опитите да живеем по-добре заедно, вместо да се опитваме да живеем по-добре от другите.
Ресурсите трябва да се разпределят, а не да се използват
Доколкото си спомням, винаги са ми казвали за „експлоатацията на природните ресурси“. Земята има ресурси, които са много полезни, но които тя пази доста ревниво за себе си.
Те трябва да бъдат откъснати от него, от вътрешностите му, от повърхността му, от ветровете му, от горите му, за да могат да им се насладят.
Идеята беше отново, че ние сме завоеватели на враждебни места. Тази логика обаче е толкова непродуктивна, сякаш водим противопоставяне срещу собствения си апартамент.
Например, натискате ли топлината към по-голямо, вместо да се опитвате да изолирате по-добре топлинните загуби? И когато има теч, разсъждавате ли по въпроса: на кого му пука, има много вода в друга чешма?
Подобно поведение би било абсурдно! И все пак, горе-долу това е, което правим в голям мащаб, с ресурсите на Планетата:
- злоупотреба с ресурси, без да се рационализира това, което се източва
- липса на безпокойство по отношение на щетите, които съществуват или са причинени от нашето действие
- обезсилване, причинено от илюзията за изобилие
Проблемът е, че в крайна сметка кой ще атакува? Ние, без значение какво. В един апартамент промяната в поведението неизбежно ще бъде потвърдена от получаването на сметки за вода и ток.
Действие, реакция: отстранявате теча и по-добре изолирате апартамента си.
Но в живота следващите поколения ще получат "сметката" за щетите, които причиняваме, и тези, които оставяме да гният, защото не ни притесняват толкова директно.
Накратко, ако Земята беше огромен общ апартамент, щях да изгоня за известно време големите замърсители или че щях да взема решение да се преместя сам.
Тъй като не е толкова лесно в реалния живот, как реагирате?
Ако Земята беше общ апартамент, как бихме могли да се променим?
Никой от моите съквартиранти не се е подобрил, оставяйки пасивно-агресивни бележки след него в хладилника.
Така че аз не разчитам на дипломатически претенции да инициират промяната, от която наистина се нуждаем.
Вярвам много в отделни инициативи, дори ясно осъзнавайки техните граници.
За да използвам споделената метафора на апартамента: Вече съм заел много изгнили апартаменти, тоест зле изолирани, твърде алчни в енергия, зле оптимизирани.
Обединете индивидуалните инициативи чрез консултации
Si on ne s’entend pas dans la coloc, c’est la catastrophe : la facture d’énergie va exploser (car chacun montera le chauffage en fonction de son confort), ou, si quelqu’un tyrannise les autres, tout le monde souffrira du froid.
Si les colocs se parlent et sont honnêtes sur ce qui est important pour eux, l’harmonie peut s’avérer gagnante pour tout le monde. Par exemple, dans l’une de mes colocs très mal isolée mais chauffée au gaz (donc très cher), voici ce que nous avions convenu :
- Nous nous étions mises d’accord sur le montant que nous étions disposées à payer pour la facture d’énergie
- Sur cette base, nous avons évalué combien de temps de chauffage nous pouvions activer dans le mois
- Nous nous sommes concertées pour identifier des moments prioritaires (le matin pour le petit déjeuner, certaines heures pour accompagner les révisions de l’une, le déjeuner de l’autre, etc).
- Nous avons listé ensemble les mesures que nous pouvions mettre en oeuvre pour réduire les pertes de chaleur : garder certains volets fermés, calfeutrer certaines portes avec des tissus, etc.
Ce fut une triple réussite :
- facture d’énergie sous contrôle
- température intérieure de l’appart mieux maîtrisée
- meilleure ambiance, et communication optimale entre les résidentes de l’appart !
Vous me direz, sur Terre, on est un poil plus nombreux que dans ma coloc étudiante. Certes. Néanmoins, certaines actions me semblent transposables à plus grande échelle.
Penser ambition collective, et responsabilité individuelle
Je crois beaucoup en mon propre pouvoir, sans doute parce que je déteste l’idée d’être impuissante.
Face au terrible diagnostic de l’urgence écologique, je cherche intensément tous les moyens qui me sont accessibles pour contribuer au changement nécessaire.
C’est en soi un moyen d’action que l’on sous-estime trop souvent : avoir conscience de son pouvoir, et par extension, de sa part de responsabilité, c’est déjà contribuer à la solution.
Décider que je suis actrice de mes choix, décider de l’intention de mes actions, accepter pleinement la responsabilité qui m’incombe en tant qu’habitante - ou locataire - de cette Planète, voilà qui influence forcément mon comportement dans le bon sens.
Mais attention : se sentir responsable ne veut pas dire se sentir coupable. Ma responsabilité dans l’état du monde et la direction qu’il prend ne me pèse pas sur la conscience.
Ma responsabilité est une boussole pour aiguiller mes choix, elle n’est pas un fardeau ni une pénitence.
La différence est essentielle : je n’agis pas pour alléger ma conscience, je fais des choix ayant pour horizon ce futur qu’il nous appartient tous et toutes de construire, de garantir aux suivant·es.
Si le syndic de copropriété s’en mêlait
Je ne suis pas naïve : l’appart de la coloc irait beaucoup mieux, beaucoup plus vite si les co-propriétaires avançaient l’argent pour qu’on y fasse enfin les travaux nécessaires.
En clair : si nos gouvernements planifiaient et finançaient la transition énergétique qui se fait attendre, et prévoyaient de rationaliser écologiquement les cycles de production-consommation, j’aurais pas besoin de choisir entre avoir chaud et acheter à manger (retour à la coloc !)
Mais je n’ai pas le luxe d’attendre que les planètes s’alignent : je vis dans cette coloc à 7 milliards d’habitant·es, et je ne peux pas la quitter au motif que les proprios sont irresponsables, et laissent la baraque se dégrader dangereusement.
J’ai pas non plus les moyens de mener le type de concertation vécue en colocation - et de toute façon, nous n’avons pas tou·tes les mêmes moyens à notre disposition.
Но имам средства никога да не изпускам от поглед дела си на отговорност и най-вече да не пренебрегвам дела, който мога да допринеса.
И ако извънземните дойдат да си възвърнат Земята, аз съм готов да пусна депозита, ако те го използват, за да освежат всички пространства, които предишните наематели са разделили.
Следното ще се погрижи за него, знам, защото вече започнахме!
Nicolas Meyrieux на сценатаNicolas Meyrieux е собственик на "La Barbe", канал в YouTube за политическа, икономическа и социална популяризация.
Можете да го намерите на страницата му във Facebook, профила му в Twitter, в Instagram и особено на сцената, четвъртък, петък и събота в 20:00, в Petit Palais des Glaces, до 30 юни!
Par ici pour choper tes places !
