Здравей. Познайте кой е.
Миналата седмица животът ми беше пълен с невероятности и поредица от странни събития. Затова се отказах малко от лаптопа си.
Що се отнася до тази седмица, се разболях. Тип Аз направих бурито в леглото си и се покланям, защото все още искам да се движа.
Което не означава, че съм забравил за теб, само че не съм използвал талантите си като фотограф на Huawei и графичен дизайнер на Blingee , както през предишните седмици.
(Все още те забравих.)
Тъй като дори отслабен от живота исках да обиколя цял Париж , брат ми ми каза: „Наистина не можеш да стоиш на едно място. »Казах му:« Да, дупето ми гори. "
Не знаех, че има второ значение.
Той е. Това е смущаващо.
Понеделник, 18 септември
7:00: Будилникът ужилва, но този уикенд отидох да ям китайско фондю в Yushan Fang, където взех много черни гъби. Тази мисъл ме мотивира да вдигна краката си от леглото.
Понякога съществуването си струва да се живее.
8:30 ч.: Прекръствам се в огледалото на пекарна. Може би не си струва да живееш.
10:00: Обсъждам основните теми в света.
Все още не знам, но за всеки случай научих, че неговото биномно име е „Ornithorhynchus anatinus“. Знаем ли някога.
11ч:
Какъв очарователен динозавър.
12h: Не мога да понасям, че вече нямам хариса в редактора. Бързам да взема около 70 цента на тръба.
Имам впечатлението, че връщам нотка на екзотика в офиса. И 32 ° в стомаха ми .
14:00: Алисън се чуди дали да не ми казва Тифон или Тиф.
С близо до „Y“ му казвам, че между злото примитивно божество на митологията и инфекцията от семейството на бактериите Rickettsial съм в съмнение.
16:00: Изпращат ми много интересни предложения:
Разбира се, това ми казва, но е ПЪЛНО.
23:00: Тази вечер ядох с приятел. След като минах пред " La Pipe du Nord ", се озовах на
Може ли да е кодирано съобщение?
Тази вечер Париж е в крехко настроение. Освен това в района нямаше боулинг алея .
Вторник, 19 септември
8 съм: Чувам моите съседи обсъждат . Преди няколко дни направих няколко открития.
Направих домакинската работа, преоткривам пода и стените си
- Tfn (@Tifaine_Pmtl) 16 септември 2021 г.
Изведнъж се зарадвах, че всичко върви добре в живота ми, което мирише на белина, след което съседите ми започнаха да говорят немски
- Tfn (@Tifaine_Pmtl) 16 септември 2021 г.
Два дни по-късно имах просветление:
Осъзнавам, че новите ми съседи немци са тези, които чух кен миналата седмица, виждам го много зле
- Tfn (@Tifaine_Pmtl) 18 септември 2021 г.
Все още го живея зле.
Спомням си всички онези битки на изток между "Отбор LV2 немски" и "Отбор LV2 испански" (от които бях част).
Може би никога нямаше да знам как да си взаимодействам с тях (като: " Хей, имаш ли някакъв PQ в rab '? "), Но поне никога не бих възпрепятствал това, което си казват по време на техните лудории.
11:00: Елис ми казва: „Обличам си халата“. Чувам: „ Слагам си реблош. ". Питам го: „Толкова ли си гладен? "
Това е недоразумение.
14:00: Питам кой иска кафе в изблик на щедрост. Надявам се, че никой няма да отговори, защото знам само как да използвам шушулки.
Когато се опитвам да направя редакционното кафе, изглеждам така:
Не се лъжете, кафето ми е гадно.
Освен че Клем отговаря: „Аз! » ПРИЕМАНЕ НА ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО.
Ще ви дозирам това кафе до съвършенство. Аз съм кофеин. Мисля, че кофеинът. Изпотявам кофеин. Приемам много сериозно задачата си.
(Наистина, аз съм такъв:
Но аз се прилагам със сигурност.)
След като задачата приключи, намирам, че кафето ми изглежда и мирише доста прилично. Да тръгваме. Чаша за нея, чаша за мен. ИЗПРАЩАМ.
„Благодаря ти Тифайн, но не си ли взел чашата ми? »Неуспех.
14:20 ч.: Хубавото при мен е, че се възстановявам много бързо от събитията.
ХАХАХА! Не съм аз.
17:32 ч .: Чувам се от семейството си. Изпращам съобщение до баща си:
Поне е ясно.
19:00: Тази вечер трябваше да отида в CinémadZ, но имах неуспех от приятел с болки в сърцето. Затова ще я утеша с вода, малц и хмел .
00h: Пристигам у дома. Получавам съобщение от друг обект:
Но аз просто го оставих ...
00:20:
?? ч ?? : Аз се връщам у дома. Късен. Точно както по пътя: от Uber.
Ядях грозде, пиех вино от чаша с размер на ваза и говорех много добре английски.
Беше симпатичен пудинг.
Сряда, 20 септември
08h10 : Cette journée pue. Non vraiment, je viens de passer devant une poissonnerie.
Ce matin je vais au boulot à pied. J’ai besoin de me purifier.
09h : J’ai faim.
10h : Je clamse.
11h : J’ai faim.
12h : Je clamse et j’ai faim.
13h : Je mange une bonne soupe parce que j’ai 90 ans.
14h : Je me fais encore défoncer mon nom par les correcteurs et Louise et Anouk se foutent de ma gueule.
Ma malédiction de merde.
20h : Encore une journée à ne pas avoir guéri le cancer. Mais ce soir j’ai acheté du vin rouge et des choux-fleurs pour passer la soirée avec une zouz qui n’aime ni l’un ni l’autre.
I’m a genius .
Jeudi 21 septembre
08h :
Je m’amuse.
Rappelez-moi de ne plus faire ça quand mon cappuccino est DANS la tasse.
08h20 : J’ai toujours un certain amour pour les pigeons. Surtout quand ils sont gras et dodus. Je fais la course avec l’un d’entre eux. Il s’envole. C’est déloyal.
12h15 : Je fais mon petit tour habituel car j’ai excessivement envie de jus de tomate. Sur le chemin, un mec me dit : « Vous avez de très beaux yeux mademoiselle ! »
Je lui répond : « Merci, c’est pour mieux apercevoir le Franprix. »
15h : Je prépare mon article sur pourquoi l’automne est ma saison préférée pour me saper. Clem passe derrière moi. Elle me lâche un gros : « dixit la meuf qui a trois plaids sur le dos… »
PEUT-ÊTRE QUE C’EST EXACTEMENT CE QUE J’AIME CLÉMENCE BODOC.
D’ailleurs, ça fait trois jours que la rédac se marre quand à midi je mange mon potage recouverte de dix couches.
Je suis la personne la plus frileuse qui existe. Elles ne savent pas que le game ne fait que commencer.
19h : Ce soir, Time’s Up avec l’équipe de Sens Critique.
À ce moment-là, j’attendais également les pizzas qu’on nous avait promis.
00h : Je suis entrain de danser frénétiquement avec un bonnet de Père Noël que Mamie Sophie m’a mis sur la tête.
Nous avons beaucoup dansé avec Mamie Sophie.
01h : Il ne reste plus que Julia et moi. Après avoir appris à jouer au Trou du cul (c’est un jeu de cartes, calmez-vous bien), il est peut-être temps de rentrer. J’ai toujours le bonnet sur la tête.
01h15 : Les métros sont fermés.
Je ne sais plus comment on en arrive à ce stade de la conversation, mais j’essaye de lui dire : « L’habit ne fait pas le moine. » Je lui sors : « Il ne faut pas se fier à l’habit du curé. » Elle rit fort.
Vendredi 22 septembre
08h : Je fais des roulades. J’écoute aussi The Sky Is A Neighborhood des Foo Fighters car j’ai l’impression que mon cerveau tourne au rythme de cette chanson.
08h10 : Je croise une voisine. Elle me demande comment va Helmut. Je ne me rappelais pas que je lui avais raconté l’histoire d’Helmut le béret.
C’est Helmut.
Helmut est un béret que j’ai trouvé abandonné dans la rue une nuit. Il est beau, il est rose poudré, c’est un béret, j’aime les bérets, il est passé au karcher trois fois.
Il a désormais une famille et je déteste l’abandon des animaux et des bérets roses poudrés. Nous vivons une belle histoire depuis une semaine et demi.
10h : J’adore recevoir des messages d’Elise :
Moi-même aime lui en envoyer parfois :
2 jours plus tôt :
Est-ce que vous trouvez que mes sujets de conversation sont variés ?
14h : J’attend ce soir avec impatience car je vais passer un bon week-end. Je pourrais vous en dire plus mais j’ai pas envie.
16h : Je me met sur le coup d’une recette de cookies pépites de chocolat/potiron à vous partager. Je pense que ça va être un succès. Je suis Maïté.
17h : Je file en vitesse au Starbucks.
Quel beau vernis non photoshopé.
Je ne leur en veux pas. Ils n’auront juste pas de pourboire.
17h30 :
Pourquoi tout le monde souhaite ma pauvreté ?
18h : Pauvreté, j’arrive.
Après un petit tour à Parmentier, je rentre gentiment tenter de réduire les dégâts que j’ai infligé à mon espace de vie (je vais faire du ménage quoi) avant de repartir à Gare du Nord.
21h : J’ai joué à Mario Sunshine. Je suis à la bourre.
Ce week-end aura été plein de sport :
D’efforts :
D’astronomie :
Mes bleus, cet éternel mystère.
Et de sensations fortes :
Un vélib Parisien classique.
Allez, ciao bande d’huîtres desséchées !
Bouche tordue piercing tordu meuf tordue ?
A post shared by TIFAINE (@tfnpmtl) on Sep 24, 2021 at 12:50pm PDT
Moi dans les années 50.
